НАСТЪРВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; настървя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Раздразвам куче или друго хищно животно със стръв или по друг начин, като предизвиквам неговата ярост, карам го да се нахвърли, да преследва някого или нещо. Обучението му [на кучето] беше просто: Грашев го води няколко пъти със себе си на лов и когато убиваха глиган, той го насъскваше и настървяваше. Д. Фучеджиев, Р, 262. // Ставам причина животно или птица да се нахвърля със стръв върху нещо или някого. Интересуват ги [чайките] трохите, които се изсипват от кораба, настървява ги сандъчето с отпадъци. Н. Антонов, ВОМ, 121.
2. Раздразвам, възбуждам някого, предизвиквам у някого ярост, злоба, ожесточение или други силни емоции или желания. Почна [майорът] да удря вече дето му попадне. Кръвта, изглежда, още повече го настърви. П. Незнакомов, БЧ, 28. Септемврийското въстание настърви народните врагове. Тогава Дойчо нарами карабината и си окървави ръцете. А. Каралийчев, СР, 18. Тях съпротивлението ги укрепява, гоненията ги притеглят, опасностите ги настървяват. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 74. Настървяваха го [Грашев] пораженията и пленен от завоюваното, той не забелязваше как времето тече. Д. Фучеджиев, Р, 100.
3. Настройвам, подбуждам някого да напада, да преследва, да ненавижда или под., някого или нещо. Светът се тресеше във война, воюваха всички — Бонапарт бе увлякъл подире си или настървил срещу себе си целия Стар свят. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 334. Вместо да приучат тези войници на твърдо държание противу неприятелите на отечеството, настървиха ги връз самите им съотечественици. П. Р. Славейков, ПХС, 32. Каракачанинът шепнеше: — Не, Марче, тази работа не е добра... Само да видиш какво ке стане! Не е редно да настървиш цял свят срещу себе си. А. Страшимиров, Съч. V, 120. настървявам се, настървя се страд.
НАСТЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; настървя̀ се св., непрех. 1. Понякога с предл. на. Обикн. за хищно животно — обхваща ме силно раздразнение, нападателност по отношение на някаква стръв. Вълчето също беше там .. Хората го гледаха, шегуваха се и му подхвърляха по нещо за свинята. Само Кальо се сърдеше: да не му дават месо, нека не се настървява на кръв. Г. Райчев, В, 12-13. Другите лисици страняха от колибите. Беше ги страх от злите кучета,.. Но като се настървеше някоя на кокошки, мъчно се отучваше. П. Здравков, НД, 132. Изтекла йе денна денница / не било денна денница, / най-било мечка стръвница; / настървила са й на хора, / на хора и на говеда: / челяк да мине — изяда го, / керван да мине — пръска го. Нар. пес., СбГЯ, 56.
2. Изпадам в състояние на силно ожесточение, озлобление, омраза, ярост и желание да грабя, преследвам, измъчвам, убивам и под. Али Пехливан се настърви. Като мечка стръвница обикаляше села и колиби, грабеше без мярка, биеше де кого срещнеше. К. Петканов, Х, 188. Реджеб се настърви и се увълчи още повече. Бастиса поп Доча от Сърнено, уби сина на Джумалията от Бистрица. Й. Йовков, ВАХ, 97. — Измушкаха войниците ми на Булаир първата вълна турци и се поогледваха като пияни.. А после като се настървиха пак — клаха, братче,.., ама тъй мушкаха, като че ли цял живот само това са вършили. А. Страшимиров, А, 281. Съдиите трябваше да се настървяват от изгледа ни, а публиката да бъде отвратена от разбойническия ни вид. Ем. Манов, ПЯ, 33.
3. Обхваща ме силно увлечение, пристрастеност към нещо. Отначало мераклии бяха повече децата, но сетне взеха и възрастните да се настървяват и фотографират, главно мъжете. Н. Хайтов, ДР, 205. Илия мислеше, че всичко е в работата. И колко‑
то повече работеше, толкова по̀ се настървяваше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. След представлението Стипоне се оживи. В дюкяните, кръчмите и кафенетата се говореше само за "Диоген" и "Левски". Стипончани се настървиха и искаха още представления. Г. Белев, ПЕМ, 70.