НАСУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСУ̀ПВАМ, -аш, несв.; насу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нацупвам, намръщвам, начумервам, навъсвам. Любица беше насупена. Ив. Вазов, Н, 11. Все намръщена, насупена, като че съм изял имането на дрипавий Първана. Ив. Вазов, Р, 19. насупвам се, насупя се страд.

НАСУ̀ПВАМ СЕ несв.; насу̀пя се св., непрех. Диал. Нацупвам се, намръщвам се, навъсвам се, начумервам се. Кумица надула пърлица. Казва се за някой човек, който се е насупил да се сърди. СбНУ ХХV, 9.