НАСЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀ДЀ нареч. Остар. и диал. Навсякъде. Край колата, под колата и по-далече от колата, насъде се видеха запорожци. Н. Бончев, ТБ (превод), 42. Насъде по нашенско селяните говорат по чисто български. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 3. За добрините им те са прочути насъде из околните села и паланки. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 521.

— Други форми: навсъ̀де, насъ̀ду̀, насъ̀дя̀.