НАСЪДУ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀ДУ̀ нареч. Остар. и диал. Навсякъде. Потрае ли няколко години това положение на неделните училища в Търново, бъдат ли и насъду сѐ в същий ход неделните училища,.., то с всяко уверение можем да речем, че в новото поколение ние няма да имаме вече безкнижни граждани. У, 1871, бр. 8, 114-115. Тя на циганки думаше: / "Циганки, чърни катунки! / Вие ходите насъду, / знаете всичко по света." Христом. КМ, 35.

— Други форми: навсъ̀де, насъ̀де, насъ̀дя̀.