НАСЪ̀ДЯ̀

НАСЪ̀ДЯ̀ нареч. Остар. и диал. Навсякъде. В тая книжица не употребих насъдя свое правописание по две причини. Н. Геров, НД, 1. И цветът трендафел със мъки са сбира, / затова са търси почти насъдя. Л. Каравелов, Съч. I, 143. Твоите момчета, както са сговорни и каквито са добри и послушни, трябваше сега сѐ тие да припкат насъдя и сичко тие да вършат. Т. Влайков, Съч. II, 78. Па стана Велчо на бирник, / бегликът Велчо да бере. / Насъдя обра бегликът, / току остало, остало / на Стояновото село / и там си Велчо отиде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 165.

— Други форми: навсъ̀де, насъ̀дѐ, насъ̀ду̀.

НАСЪ̀ДЯ

НАСЪ̀ДЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Рядко. Само мн. и 3 л. ед. Съдим се много, дълго време или до насита.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква