НАСЪЛЗЀН

НАСЪЛЗЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от насълзя като прил. 1. Който има сълзи в очите си, по лицето си; просълзен. Когато гледаше двестахилядната траурна процесия.. и стоте хиляди насълзени мъже и жени от прозорците на Големите булеварди, ветеранът Делеклюз извика: — Какъв удивителен народ! С. Северняк, ИРЕ, 308. Веднъж момчето се върнало от училище насълзено. — Защо плачеш маминото? — попитала майката. А. Каралийчев, МО, 3. Иванов беше строил взвода и ме чакаха. Поздравил насълзен войниците. Г. Райчев, Избр. съч. I, 67.

2. За очи, лице — в който, по който има сълзи. Тя влезе като сянка в стаята си.. Посрещнаха я старите, насълзени очи на баба ѝ. Д. Талев, ГЧ, 364. Мама и баба ме изпроводиха до пътната вратня. Гледах ги с насълзени очи и не можех да се разделя с тях. К. Калчев, ПИЖ, 51. Мария взе цигара и несръчно запали, но още първата глътка дим я задави и тя дълго кашля, зачервена, с насълзени очи. А. Наковски, МПП, 88. Мата, Васил и Стефан се взираха в насълзеното лице на чичото. Д. Вълев, З, 222. // За поглед — който е свързан с такива очи. В тоя миг Симон Букар преживя своята последна скръб и отправи насълзения си поглед към ангела отсреща, но той стоеше там с огнения си меч и чакаше. Д. Талев, СК, 29.

Списък на думите по буква