НАСЪЛЗЯ̀ВАМ

НАСЪЛЗЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; насълзя̀, ‑ѝш, мин. св. -их, св., прех. 1. Предизвиквам сълзи у някого; просълзявам. Димът ме насълзи.Той ме насълзи с приказките си.

2. В съчет. със същ. очи. Очите ми се напълват със сълзи; насълзявам се, просълзявам се. — Ех, моят Пешо — насълзи тя очи, — къде да беше сега жив, та да се радва на чедото си. Кр. Григоров, Н, 133-134. Василка се дърпа, свежда глава и гледам я, насълзява очи. Кр. Григоров, Р, 155.

НАСЪЛЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; насълзя̀ се св., непрех. 1. За очи — изпълвам се, напълвам се със сълзи; просълзявам се. Най-младият се задавя от дима, очите му се насълзяват. Може би това е първата му цигара. О. Бояджиев, П, 9. Ян Бибиян се обърна и хвърли прощален поглед към родното си градче, към хубавата планина над него и очите му се насълзиха. Елин Пелин, ЯБЛ, 33. Запяхме в хор песента за най-хубавата родина на света, която сега беше толкова далеч от нас, и очите ни се насълзиха. Н. Антонов, ВОМ, 41.

2. Очите ми се напълват със сълзи; просълзявам се. Почитателите на мъртвеца ту се насълзяваха отново, ту се смееха в зависимост от това, какво си спомняха за него. Т. Харманджиев, КВ, 394. Дългоухият любител на песни изведнаж потъна в радост. Насълзи се от умиление. А. Каралийчев, ПС III, 89. Даде ми хляб, колкото за два дена, и се сбогувахме. Прегърна ме, насълзи се и обърна гръб. П. Михайлов, МП, 26.

НАСЪЛЗЯ̀ВАМ

НАСЪЛЗЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; насълзя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. насълзя̀л, -а, -о, мн. насълзѐли, св., непрех. Рядко. За очи — изпълвам се, напълвам се със сълзи; насълзявам се, просълзявам се. При разпита Захари пак излъга, че е върнал ножчето. От мъка очите на Миладин насълзяха. Сп. Кралевски, ВО, 18.

Списък на думите по буква