НАСЪРБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀РБВАМ СЕ, -аш се, несв.; насъ̀рбам се, -аш се, св., непрех. 1. Сърбам, със сърбане ям или пия до насита. Някои бяха вече успели да се насърбат с ягнешката чорба и си готвеха легла в мекото сено. Ив. Вазов, Съч. ХV, 102. Като се върнал уморен, седнал да яде копривена чорбица... Насърбал се хубаво. А. Каралийчев, ТР, 132. Едно вкусно.. мляко, да се не насърбаш! Г. Краев, Ч, 13.

2. Разг. Неодобр. Напивам се, ставам пиян; насмуквам се, нарязвам се, накърквам се, натаралянквам се, насвирквам се, натрясквам се, нафирквам се, насвятквам се, нацоквам се, напорквам се, насмърквам се. Насърбахме се на сватбата.