НАСЪРДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀РДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от насърдя като прил. Диал. Разсърден, сърдит. Вълкът, като избяга много насърден, че два пъти беше измамен, рече: "Сега що ще ми падне, изеднъж ще го изеда." СГ, 1894, кн. 1, 509. "Мори Недо, бяла Недо! / На кого си налютена / налютена, насърдена?" Нар. пес., СбБрМ, 437.