НАСЪРЧАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪРЧА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от насърчавам и от насърчавам се. Една от основните грижи на обществото е насърчаването и закрилянето на майчинството. Хр. Домозетов, ОР, 13. В края на 1894 г. то [народняшкото правителство] прокарало закона за насърчаване на местната индустрия. Ист. Х и ХI кл, 217. Полагат се големи грижи за насърчаване на младите писатели.

— Друга (остар.) форма: насърдча̀ване.