НАСЪРЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪРЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Който насърчава, в който се съдържа насърчение; насърчаващ, поощрителен. Тя не беше чула от нея [майката] добра и насърчителна дума — майчина ласка и сърдечна милувка.. Не, само побоища и хули. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. Тонът му бе мек и успокоителен, а на устните му се появи насърчителна усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 149. Че действително той [пробният брой] се е правел, това се вижда най-ясно от насърчителните писма, които Фотинов почна да получава от всички краища на България още тутакси след разпръсването му из по-главните градове. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 669. Насърчителен поглед. Насърчителен пример. Насърчителна награда. Насърчителна премия. Насърчителни резултати.