НАСЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; насъ̀скам, ‑аш, св., прех. 1. Със съскане или с викове и движения карам куче да се нахвърли върху някого или нещо. Като разправи, че бил ходил по църковни работи .., оплака се от селяните: децата насъскали кучетата, а жените го заплашили с кобилици. Ст. Загорчинов, ДП, 232-233. Тулеха се и току насъскваха тихо, през зъби кучетата. Й. Вълчев, СКН, 30. Шумът на реката ѝ се стори като гласове на ловци, които насъскват кучета подир млада кошута. К. Петканов, В, 231-232.

2. Прен. Настройвам враждебно някого срещу някой друг, карам, подучвам някого да направи някому зло; подбуждам, подстрекавам. — Аз да съм на ваше място, ще грабна тояга и ни един няма да оставя от погромаджиите. — А, Нейко, не насъсквай хората! — обади се Илия. К. Петканов, МЗК, 280. — Моите убеждения не се харесват на баща ти и до голяма степен са причина за нашите недоразумения. Баща ти ги използува, за да те насъсква против мен. Ем. Станев, ИК I и II, 178. Той отново се срещна с войводите и сполучи да ги насъска срещу противниците си. К. Петканов, П, 115. насъсквам се, насъскам се страд. Вие знайте моите убеждения и трябва моето дете да не се насъсква против баща си толкова рано. Ив. Кирилов, Ж, 63.

— Други (остар. и диал.) форми: насъ̀квам, насю̀квам.