НАСЪЩНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЪ̀ЩНОСТ
НАСЪ̀ЩНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на насъщен. — Да, измислях те! Тогава вече те измислях — първият признак, че имам нужда от теб; щом те нагаждам към своите критерии за насъщност, значи имам нужда от теб. Н. Антонова, Н, 72.