НАТАМАНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТАМАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; натаманя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя, направям нещо да бъде таман, достатъчно, точно колкото е необходимо, колкото трябва; натъкмявам, нагаждам1, дотъкмявам, дотаманявам. натаманявам се, натаманя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.