НАТАПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТА̀ПЯМ¹, -яш, несв. (разг.); натопя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Натопявам1. Когато някой у нас реши да опише посещението си в някой български манастир, той натапя перото си в жлъчка и с очи, пламнали от гордо негодувание, се залавя да бичува лошата обстановка в манастирите. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 52. — Аз ще те освободя, това ти го гарантирам. Обаче, за да мога да те освободя, условието е да не ме натапяш. Иначе как ще те освободя? Б. Райнов, НН, 365. натапям се, натопя се страд., възвр. и взаим. натапям си, натопя си възвр.

НАТА̀ПЯМ СЕ несв. (разг.); натопя̀ се св., непрех. Натопявам се.

НАТА̀ПЯМ², -яш, несв. (разг.); натопя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Натопявам2. натапям се, натопя се страд.