НАТАРАЛЯ̀НКАН

НАТАРАЛЯ̀НКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натаралянкам се като прил. Разг. Неодобр. Пиян. Йошковата майка .. решила да накаже своя пиян мъж. Веднаж, като бил натаралянкан, двамата с Йошката го хванали и го вързали с въже за крушата насред двора. А. Каралийчев, НЗ, 131.

НАТАРАЛЯ̀НКВАМ СЕ несв.; натараля̀нкам се св., непрех. Разг. Неодобр. Ставам пиян, напивам се; насмуквам се, налоквам се, натрясквам се, нарязвам се, напорквам се, накърквам се, насвирквам се, нафирквам се, насвятквам се, нацоквам се, насмърквам се. — Дами и господа, обявявам най-тържествено, че ако избутам изпита, утре вечер ще се натаралянкам като смок! Др. Асенов, И, 27. — Ама сме се натаралянкали! — възкликна поручик Фтичев. — Всич‑

ки сме с мокрец в краката, господа! Ем. Станев, ИК I и II, 249.

Списък на думите по буква