НАТВАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТВА̀РВАМ, -аш, несв.; натва̀ря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Натоварвам. Дошло време да отиват на воденица да мелят брашно, натварват шест коля с чували пълни.., впрегнали колята и тръгнали. М. Кънчев, В, 23. Една кола се товари с цял варел от 400 до 500 оки. Натварват я и тръгват. Ил. Блъсков, СК, 40. Вечерта видяха ненадейно дванадесет американци, натварени с храна, да идат към тях. П. Кисимов, ОА II (превод), 56. Като са научи, че Роман иде отгоре му, той [Петър] натвари един калугер да иде да сключи мирен договор. Т. Шишков, ИБН, 167. натварвам се, натваря се страд., възвр. и взаим. Между ученическите си длъжности, аз бях са натварил от нашите съотечественици във Виена и с тази — да сбирам материал за българската история. Т. Шишков, ИБН, 13. По-умните направиха според наставленията му, но скъперниците и сребролюбците ся натвариха с толкова тежчина, щото след малко според нея намериха смъртта си. П. Кисимов, ОА II (превод), 143-144. натварвам си, натваря си възвр.

НАТВА̀РВАМ СЕ несв.; натва̀ря се св., непрех. Остар и диал. Натоварвам се.