НАТЕГНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЀГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натегна¹ като прил. 1. Който е силно опънат; обтегнат, изпънат. Стаматковият глас се скъса отведнъж като натегната нишка. Ст. Загорчинов, ДП, 502. ● Обр. Джем разговаряше — тук му помагаше Френка, съсредоточен и натегнат като тетива. В. Мутафчиева, СД, 167.

2. Прен. За взаимоотношения, обстановка, атмосфера, настроение и под. — който се характеризира с напрежение, враждебност, недоверие, смущение и под., с нещо неприятно, потискащо; обтегнат, тягостен. Отношенията ѝ [на Русия] с Англия бяха извънредно натегнати. С. Радев, ССБ II, 173. Тревога и страх за утрешния ден разпериха криле и надлъж, и нашир. В тая смрачена и натегната като пред буря атмосфера все по-застрашително и като подземен тътен започна да се носи вражеска агитация. А. Гуляшки, СВ, 211. След изразите на официалната учтивост разговорът започна малко безсъдържателен и принуден. А когато графът заяви, че идва от името на австрийския император, настъпи натегнато мълчание. В. Геновска, СГ, 417. Обедът мина при доста натегнато настроение. Ст. Чилингиров, РК, 38. Ванков се загледа в него слисан, после лицето му отеднаж побледня и се чу как преглътна в настъпилата натегната тишина. Д. Талев, И, 519.

3. Прен. Който е лишен от естественост, непринуденост, простота. — Само Арбузова фалят... а той е бездарност цяла... фалшив, натегнат! Ив. Вазов, ХIХ, 59-60.