НАТЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТЀПВАМ2, -аш, несв.; натѐпам, -аш и натѐпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Бия, тепам докрай, колкото трябва; набивам.
2. Убивам, утрепвам много, мнозина или колкото трябва; натрепвам. натепвам се, натепам се, натепя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.