НАТЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЀРВАМ, -аш, несв.; натѐрам, -аш, св., прех. Диал. Накарвам, принуждавам, заставям. Хасан ходжа за кашмер натере потурняците, та разсипаха сите църкви от Костенец до Станимака. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 46. Татко му фатил да го натервит со сила да ходит [на нивата], а той не ходел. СбКШ, 15. "Се престориф, рекол дяолот, на поп, на калугер и на владика, та натераф еден брат да изкопат очите на брата си!" СбКШ, 81. Той натерал жена си да го сошие во едно врейке [чувал]. Нар. прик., СбНУ III, 155. натервам се, натерам се страд.