НАТИКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЍКВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от натиквам1 и от натиквам се; напъхване, набутване, наблъскване, намушкване, завиране, навиране, втикване, въвиране. — Такава трябва да е нашата обич. Иначе — от могъщо средство за благотворно въздействие и другарска взаимопомощ тя се превръща в своето отрицание — става средство за натикване другаря в блатото! О. Василев, Л, 80.

НАТЍКВАНЕ² ср. Остар. и диал.

Отгл. същ. от натиквам² и от натиквам се; натъкване, набождане, намушкване.