НАТИМАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТИМАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; натимаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Тимаря, чеша, вчесвам някого или нещо много, доста или изцяло, докрай, колкото е необходимо; изтимарявам, натимарвам.

2. Прен. Нахоквам остро, строго или набивам, натупвам, напердашвам някого; натимарвам. Не прави пакости, защото баща ти довечера ще те натимари едно хубаво. натимарявам се, натимаря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.