НАТЍРВАМ

НАТЍРВАМ, -аш, несв.; натѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Обикн. с предл. към, в. С гонене, с пъдене накарвам, принуждавам животно да върви в дадена посока, да отиде някъде; напъждам, натирям. Разпрегнаха воловете и ги натириха. Й. Йовков, ЧКГ, 128. Каруцарят разпрегна конете, смъкна набързо хамутите им и ги натири към обора. В. Ченков, ПС, 51. Погвах овцата, натирвах я в двора и хуквах право към черковната градина. Ем. Робов, СбСт, 166.

2. Грубо. Изгонвам, прогонвам, изпъждам някого; натирям. — А ти закъде си тръгнал? Да не би Тодора да те е натирила от къщи, както и аз днес прогоних моя Илия? К. Петканов, БД, 151. Седем години бяха минали откак го отчислиха от учителството. Натириха го, а пенсия не му отпуснаха. А. Каралийчев, НЗ, 55. Дадох на един личен човек да прочете тази хроника. Като я прочете, велможата я скъса на ситни парчета, нарече ме лъжехронист и ме натири. Й. Попов, БНО, 69. Кръчмата беше пълна с народ, но бай Христо.. чевръсто разблъска неколцина селяни .., натири ги по съседните маси, а нас тримата ни настани на челно място. А. Гуляшки, ЗР, 243. Някой си бедняк изучил сина си за доктор, но после синът го натирил в кухнята, там да кюти, че вече фъфлел, не дочувал и се кискал за щяло и нещяло. Сп. Йончев, ШД, 56. натирвам се, натиря се страд.

Списък на думите по буква