НАТЍЧАМ

НАТЍЧАМ1, -аш, несв.; натека̀, натечѐш, мин. св. натѐкох, прич мин. св. деят. натѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Рядко. За вода, течност — с течене се събирам, набирам се някъде в голямо количество или колкото трябва. Най-сетне мнозина от по-дерзновените .. решиха да минат насила Дунава, ако и да беше он голям и страшен от много дъждовни води, които бяха в него тогава натекли. Г. Кръстевич, ИБ, 125. натича, натече безл. Натекло е паница вино.

НАТЍЧАМ СЕ несв.; натека̀ се св., непрех. Остар. Натичам1. Реката тече.. Човек я подприща и на водата, като е се едно, тя престава да тече и хване да са натича. Хр. Ботев, Съч. 1950, 7. натича се, натече се безл. За един час се е натекло около два литра вода.

НАТЍЧАМ

НАТЍЧАМ2, -аш, несв.; натека̀, натечѐш, мин. св. натѐкох, прич. мин. св. деят. натѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Диал. За таван, покрив и под. — протичам, прокапвам. [Козата] изпочупи керемидите и къщата натече. Г. Краев, Ч, 127. Работата тръгнала като по вода. След откриването нахлула вода от покрива, гипсовите тавани натекли и взели да се рушат. Ст, 1968, бр. 1190, 3.

НАТЍЧАМ

НАТЍЧАМ СЕ. Вж. натичвам се.

Списък на думите по буква