НАТЛАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТЛА̀ЧАМ2, -аш, несв.; натла̀ча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Нареждам, заръчвам, възлагам някому нещо, натоварвам някого да направи нещо (Н. Геров, РБЯ). Натлачил ме е да му купя стока от Вена. Н. Геров, РБЯ III, 230.
2. Оказвам въздействие върху нещо, повлиявам нещо. И най-ситни и нагляд никакви постъпки повтарят ли ся всякий ден, тии могат да натлачат (повлияят) развоя на характера у децата. Й. Груев, СП (превод), 292. натлачам се, натлача се страд.