НАТОВАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТОВА̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натоваря като прил. 1. За човек — комуто е възложено, който е задължен да извършва голям обем работа, да полага големи физически или психически усилия за извършването на нещо. Най-натоварени са децата в осми клас.

2. Спец. За сграда, машина, съоръжение, път и др. — който се използва, експлоатира във висока степен. Електрифицират се най-натоварените ж.п. линии, въвеждат се електрически и дизелови локомотиви. Геогр. Х кл, 126. Ще се увеличи пропускателната възможност на най-натоварените железопътни линии и възли. ВН, 1958, бр. 2240, 1. // За време (час, ден и пр.) — през който някакъв процес, дейност се осъществява във висока степен, с голяма интензивност. Денят ми е много натоварен.

3. Спец. Със съгл. опред. Който съдържа електрическа или друг вид енергия; зареден. Според съвременните представи атомът се състои от положително натоварено ядро, разположено в центъра му, и от обикалящи около ядрото отрицателно натоварени частици-електрони. Хим. ХI кл, 1965, 18. Неутронът е частица с маса, равна на тази на протона, но докато протонът е електрически натоварен, неутронът няма електричен товар. Пр, 1953, кн. 6, 38. Положително натоварените частици получиха ново название алфа-частици. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Във въздуха остават само леките, отрицателно натоварени йони, които благотворно въздействуват върху човешкия организъм. ВН, 1958, бр. 2245, 4.