НАТОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТО̀ПВАМ1, -аш, несв.; нато̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натопявам1, натапям1. Мама натопва китката в бялото менче, та, дорде ядем, цветето да не завехне. Т. Влайков, Пр I, 273. — За много години! — дума тато и натопва залък от туртата в мед. Т. Влайков, Пр I, 240. На трапезата мъжът първи сядаше, първи натопваше хапка, първи ставаше. Ив. Хаджийски, БДНН II, 124. натопвам се, натопя се страд. и взаим.
НАТО̀ПВАМ СЕ несв.; нато̀пя се св., непрех. Диал. Натопявам се, натапям се.