НАТОПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТОПЯ̀ВАМ¹, -аш, несв.; натопя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Топя, направям нещо или някой да потъне, да бъде изцяло или отчасти във вода или в друга течност; потопявам, натапям¹. Селямсъзът .. улови котката на прозореца,.., преметна се през Варлаамовия зид и я натопи три пъти в кюпа му с черната вапцилка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. Галчев взе перото, натопи го в мастилницата и развълнуван, усмихнат, приготви се да пише. Й. Йовков, ЧКГ, 254. Тя натопи малкия си пръст в топлата вода. Т. Влайков, Съч. III, 315. Овцете се натрупаха надлъж, натопиха муцуни във водата. П. Тодоров, И I, 9. Ще се оплача на султана! Живи ще ви одерат, в катран ще ви натопят, с главни ще ви палят! Н. Каралиева, ЗБ, 64. // Поставям нещо във вода или в друга течност, обикн. за да кисне, да не увехне и др.; натапям1. Жените заговориха всички наведнъж. Една разправяше, че натопила пране, друга — че оставила малките деца сами в къщи. П. Спасов, ХлХ, 235. Бойко пък .. взема ръжения сноп и отива да го натопи во водата. Т. Влайков, Пр I, 295. "Радикал" си бил натопил цървулите и приготвил абичката да върви пеш, понеже нямал пари за влак. Хр. Радевски, Избр. пр III, 15. Като извади една бяла перуника от медника, където ги беше натопила, тя мълчаливо я подаде на Иваница. Елин Пелин, Съч. III, 121-122. // Бръквам със залък, с къс хляб в гозба, сол, пипер и др., за да го наквася, осоля; натапям¹. — Ха сега, добре сте дошли и заповядайте! — покани ги Киро и пръв натопи залъка си в голямата препълнена чиния. Г. Караславов, ОХ I, 157. Един старец му поднесе хляб и сол. Полковникът сне шлема си, прекръсти се, отчупи къшей хляб, натопи го в солта и го сложи в устата си. А. Каралийчев, ПГ, 165. Натопи [Дядо Костадин] залък в паницата и изпъшка. К. Петканов, СВ, 144.

2. Прен. Разг. Неодобр. Чрез клевета, измама или по друг начин направям някой да пострада, да бъде несправедливо обвинен или наказан; натапям¹. — Аз бих понесъл заради тях мъчения, ако бяха запазили поне малко достойнство и не се бяха превърнали в лигльовци и юди, готови да натопят и баща, и майка, за да отърват кожите. К. Георгиев, ВБ, 92. — Другари, има неща, за които не може да се подмята безотговорно, само от едничкото желание да натопиш другаря си. Н. Каралиева, СМ, 51. Не обмислях отговорите си, но казах истината. И ако отново ме повикат, пак ще я повторя. Кого съм защитил и кого съм натопил, не е важно. Р. Михайлов, ПН, 42. натопявам се, натопя се. I. Страд. от натопявам. Прането трябва да се натопи във вряла вода за дезинфекция. △ Подло е да се натопяват другарите по този начин. II. Възвр. от натопявам във 2 знач. Ставоро усети как го избива студена пот. Кой дявол го караше да разглобява — да се натопи сам в тая беля. П. Вежинов, ДБ, 69. За съчиненията на свободна тема в учебника няма нищо. Кой е крив, ние сами се натопихме. Ст. Христозова, ДТСВ, 56-57. III. Взаим. от натопявам във 2 знач. И двамата са нечестни хора, винаги са готови да се натопят един друг.

НАТОПЯ̀ВАМ СЕ несв.; натопя̀ се св., непрех. За човек или животно — влизам, потъвам изцяло или отчасти във вода или друга течност; потопявам се, натапям се. — Момчето е право — каза старецът. — Оная дупка, дето е лежал, от години не е чистена. Добре ще е [момчето] да се натопи в реката. А. Гуляшки, ЗВ, 45.

НАТОПЯ̀ВАМ², -аш, несв.; натопя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Топя, стопявам определено количество, колкото е необходимо или много; натапям2. Натопихме мас за цяла зима. натопявам се, натопя се страд. От колко сланина може да се натопи една тенекия мас? натопявам си, натопя си възвр. Натопих си мас за цяла година.