НАТОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТО̀ЧВАМ1, -аш, несв.; нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Точа определено количество или колкото трябва от някаква течност, обикн. в някакъв съд. Пижо .. наточва на Пендо за двадесет пари ракия в една тенекиена чашка и му я подава. Елин Пелин, Съч. V, 79. По два-три пъти на ден влизаше в малката избичка, клякаше пред старото почерняло буренце и си наточваше вино в зеленикавата пръстена паничка. Г. Караславов, Тат., 196. Дако излезе да наточи прясна вода. Н. Тихолов, ДКД, 165. наточвам се, наточа се страд. Грозде ли се набере, ябълка ли се обере, шира ли се наточи, .. — най-напред се раздава на махалата и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 43. "Заповядай, отче! — / Я пак от старото [вино] да се наточи!" К. Христов, ЧБ, 91. наточвам си, наточа си възвр. Наточете си зелев сок.
НАТО̀ЧВАМ2, -аш, несв.; нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, разточвам баница изцяло, докрай; източвам2. Най-личната жена на семейството се "запретвала,.., наточвала баница,.., обличала най-хубавите си дрехи и така стъкмена, занасяла ядене на пещаря." Й. Чолаков, НХП, 5-6. — Ще му занесеш кошницата с вишните и едно топло одеяло. Ще му наточа една баница. Нека си похапне. А. Каралийчев, НЗ, 148. Илка извади голяма баница,.., разкъса я на парчета и подаде на Герган. .. — Хубава! — одобри той. — Откога не бях ял... Ти ли я наточи? К. Калчев, ЖП, 303.
2. Точа, разточвам определено количество или много (кори за баница и под.); източвам2. Жените наточиха цял куп кори за юфка. наточвам се, наточа се страд. наточвам си, наточа си възвр. Наточих си зелник.
НАТО̀ЧВАМ3, -аш, несв.; нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Точа нещо, обикн. нож, сечиво и под. изцяло, докрай, колкото трябва; източвам3, наострям, изострям. Изправен на слога, той извади бруса и бързо наточи изклепаната коса. Т. Влайков, Съч. III, 11. — Пригответе стрели и наточете секирите! — властно заповяда войводата. М. Марчевски, П, 33. — Ще ме порежеш, говедо такова! — скара се той на Ибрахим. — Защо не си наточил хубаво бръснача? Ст. Дичев, ЗС II, 528. наточвам се, наточа се страд. Бръсначи, направени от твърда стомана, мъчно се наточват. Г. Георгиев и др., ФПБ, 150. В ковачницата на Мехмед нямаше много работа. Секира да се наточи, маша или друго нещо да се направи — това. Елин Пелин, Съч. I, 223.
НАТО̀ЧВАМ СЕ несв.; нато̀ча се св., непрех. Прен. Разг. Настройвам се, наострям се (за или против някого или нещо). Вади една повиквателна и ми я дава. — Кой ме вика? — Нали си — казва — грамотен! Телеграми пишеш и подписваш, сметката водиш на търговците — чети! И той, значи, кюлхането, покрай бирника и кмета се наточил "против". Н. Хайтов, ДР, 141.
◊ Наточвам си / наточа си зъбите за нещо; наточвам / наточа зъби за нещо. Разг. 1. Приготвям се, настройвам се да ям нещо, обикн. вкусно, такова, което много обичам. Той си беше наточил вече зъбите за печено прасе. Л. Каравелов, Съч. VII, 67. Ние сме наточили зъби, особено при вида на прислугата, която вече разнася яденето. Л. Стоянов, Х, 121. 2. Надявам се, очаквам, настройвам се да получа, да се сдобия с нещо, което много ми харесва. Мнозина вече са си наточили зъбите за това място.
НАТО̀ЧВАМ4, -аш, несв.; нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Нареждам, подреждам мнозина или много неща да вървят, да се движат един след друг, едно след друго. Наточил ги като гъски. Н. Геров, РБЯ III, 232. наточвам се, наточа се страд.
НАТО̀ЧВАМ СЕ несв.; нато̀ча се св., непрех. Рядко. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или много неща вървим, минаваме, излизаме и под. последователно един след друг, едно след друго. Пръв стана Пашата. Попипа корема си, сякаш каза "доволно", облиза устни и тръгна. Един след друг след него се наточиха и другите. М. Яворски, ХСП, 16. Командирът посочи с ръка и колоната се наточи по бавно спускащия се склон. М. Яворски, ХСП, 263.