НАТО̀ЧВАНЕ3 ср. Отгл. същ. от наточвам3 и от наточвам се; източване3, наостряне, изостряне. Знаеше се, че се касае за едно специално наточване на режещата пластинка в струга, което позволява да се развие максимална скорост при изработването на метални детайли. РД, 1950, бр. 256, 2.