НАТРАПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРА̀ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от натрапвам и от натрапвам се. — Ако някъде грешат, ние ще им съдействуваме да се оправят, но не и да им натрапваме своето становище. С натрапване можем да отблъснем много другари. Х. Русев, ПС, 129. Не исках да му се обадя първа, защото се боях, че ще го приеме като натрапване и ще ме намрази. Отеч., 1978, кн. 4-5, 44.

— Друга (диал.) форма: натла̀пване.