НАТРАПЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРА̀ПЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Натрапчив, натрапничав. — Виждате ли каква съм натраплива? Не знам какво ще си помислите, но във всеки случай не си въобразявайте много. Поканих ви като делегатка. Ем. Манов, БГ, 79. Звуците, говорът долитаха приглушени и слети. В тях се открояваше само натрапливото шляпане на чехлите, от които избягах. Г. Крумов, Т, 48. Дарев въздъхна облекчено. Съзнанието му беше се преборило с натрапливите мисли. Л. Дилов, ПБД, 195. Несгодите са неприятни. Аз дълго съм размишлявал по въпроса — как да се отървем от тези натрапливи и досадни оси, които скъсяват дните ни. Г. Краев, ЛСП, 10.