НАТРАПЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРА̀ПЛИВО. Нареч. от натраплив; натрапчиво. "Лен-ко — все по-натрапливо бръмчеше в главата му този вик. "Лен... Лен... Лен..." Г. Караславов, Избр. съч. VI, 325. Подчертано натрапливо налага собствените си мнения и разбирания по редица въпроси. Д. Цончев, ЛМ, 31. Натрапливо подчертаните нюанси, които дава слънчевата светлина по камъка, водят до условност на колорита. Изк. 1950, кн. 3, 216.