НАТРА̀ПЛИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от натраплив; натрапчивост, натрапничавост. Въпросът се появяваше пак и пак с досадната натрапливост на ония странни глупости, които понякога с необяснима сила се загнездват в мозъка ни. Л. Дилов, ПБД, 36.