НАТРАПНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРА̀ПНИЦА ж. Жена натрапник. Сякаш сега мъртвата се беше върнала отново в своя дом, желаейки да прогони натрапницата, която искаше да ѝ го [мъжа ѝ] отнеме. Д. Димов, Т, 400. Бившата наложница Бехчет напусна просълзена одаята на сестра Минодава.. Забрава трябваше да покрие нерадото ѝ минало на неволна натрапница в дом с чужда вяра и чужда реч. А. Христофоров, А, 323.

— Друга (остар.) форма: натра̀пеница.