НАТРАПНИЧАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРА̀ПНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Натрапчив, натраплив. Приключението им щеше да свърши с тръпки на отвращение,.., с учтиво прикрита досада, която той изпитваше към натрапничавите жени. Д. Димов, Т, 481. Той искаше да я отпъди, тя пак иде — също като натрапничава муха, която колкото повече я пъдиш, толкоз повече иска да кацне на носа ти. Й. Йовков, ЖС, 115. Смях и неодобрение извиква натрапничавото поведение и нахалството на бай Ганьо у Иречека. Христом. VII кл, 143. Недоспал, раздразнен, доста изплашен, князът не можеше да се освободи от натрапничавата мисъл, че всичко пропада, руши се. В. Геновска, СГ, 367.