НАТРАПНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТРА̀ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на натрапник. Те [селяните] бяха безсилни да сринат натрапни‑
ческата власт. Ц. Драгойчева, ПД, 217. Лора се сблъсква с упоритостта и с натрапническото опекунство на майка си винаги, когато има да се разрешават сърдечни проблеми. М. Кремен, РЯ, 485.