НАТРА̀ПНИЧЕСКИ

НАТРА̀ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на натрапник. Те [селяните] бяха безсилни да сринат натрапни‑

ческата власт. Ц. Драгойчева, ПД, 217. Лора се сблъсква с упоритостта и с натрапническото опекунство на майка си винаги, когато има да се разрешават сърдечни проблеми. М. Кремен, РЯ, 485.

НАТРА̀ПНИЧЕСКИ

НАТРА̀ПНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. натрапнически; с натрапване. — Вземи хляба — пак подаде Койно едната половина от царевичния хляб. — Не, вземи го всичкия. — А ти, какво, гладен ли ще стоиш заради мен? И Койно натрапнически му пъхна хляба в ръката. Х. Русев, ПС, 167.

Списък на думите по буква