НАТРАПНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРА̀ПНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Поведение, действие, постъпка на човек, който се натрапва или който натрапва някого. Нали всеки годеник .. показва с неосъзнато натрапничество избраницата си, демонстрирайки чрез нея вкуса си и никому ненужното свое щастие? М. Кремен, РЯ, 592. — Господа — обърна се ораторът с широка и мазна усмивка, .. нека един от вас — и той посочи Хаджията — да председателствува събранието. Паската скочи и махна с ръка. — Ще се гласува! Това е натрапничество! Г. Караславов, Избр. съч. I, 153-154. Орце промени сега тоя ред. И направи той това тъй скоро и тъй неусетно, че другарите му наново се изненадаха. И наново му простиха в душите си всичкото натрапничество. А. Страшимиров, Съч. V, 346.