НАТРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРЍВАМ, -аш, несв.; натрѝя, -ѝеш, мин. св. натрѝх, прич. мин. страд. натрѝт, св., прех. 1. С триене, с търкане въздействам върху нещо докрай, изцяло; натърквам. Натриваме единия край на пластмасова (ебонитова) пръчка с парче кожа. Физ. VII кл 1982, 20.

2. С триене, с търкане намазвам, покривам изцяло някого или нещо с течност, мазнина, прах и др.; натърквам. — Ще ги [котетата] окъпя, госпожо, със сапун ще ги натрия. П. Вежинов, ДВ, 150. Той се надвеси, натри мястото с напоено памуче йод и мушна върха на иглата. Б. Несторов, АР, 35. Аз обичам да си натривам лицето със сняг. Ламар, ГМ, 11. натривам се, натрия се I. Страд. от натривам. Най-напред се пришиват всички копчета с връхче. След това връхчетата на пришитите копчета се натриват с креда. Н. Афлатарлиева, ТДО, 63. Тъй като често след щавенето по кожата остават малки космички, тя се натрива с трици или брашно, за да се изсуши. Н. Сотиров, СК, 61. II. Възвр. от натривам във 2 знач. Трябва да се натриеш със специален крем, за да не изгориш на слънцето. III. Взаим. от натривам във 2 знач. Натрийте се един друг със сапун и хубаво се измийте.

◊ Натривам / натрия носа (муцуната, мутрата) на някого. Разг. Грубо. Нахоквам, наругавам някого, поставям някого на мястото му. В същото време излиза и со остри дописки во вестника, дето люто натрива носа на Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 214. — Ти и на събранието си се карал с Камен. — Канех се на това събрание хубаво да му натрия мутрата, ама хайде, мина. Й. Гешев, ВТ, 126. — Не е тъй, синко — глупавият като се докопа малко до леснина, забравя теглото, ама добре че има умни хора: да натрият муцуната на такива шашкъни. В. Нешков, Н, 308-309. — Абе, само Петър Папуров ли ще знае много, а? — изгледа го строго Врачков. — Ей така, натрий му мутрата, та да не се перчи много — учен бил, умен бил. Г. Караславов, Избр. съч. II, 78.