НА̀ТРИЕВ

НА̀ТРИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до натрий. Натриеви съединения. Натриев окис. Натриеви па̀ри.

Натриева лампа. Източник на светлина, в който светещото тяло се състои от неон и натриеви па̀ри. Натриева основа; натриев хидроокис. Хим. Бяло кристално вещество, което разяжда вълнените и копринени тъкани, хартия, кожа и др. и се използва в химическата промишленост за производство на сапун, за получаване на изкуствени влакна и др.; сода каустик. Натриева селитра. Хим. Съединение на натрия — натриева сол на азотната киселина, която се използва за наторяване, като добавка при преработване на месо и др.; чилска селитра, натриев нитрат. Натриев бикарбонат. Хим. Бяло кристално вещество, което се използва в готварството, медицината и др.; сода за хляб. Натриев сулфат. Хим. Безцветно кристално вещество, което се използва в производството на целулоза, стъкло, багрила и сапун, като противоотрова, слабително средство и др.; глауберова сол. Натриев хлорид. Хим.

Съединение на натрия NaCl; готварска сол.

Списък на думите по буква