НАТРУФЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРУ̀ФЯМ, -яш, несв.; натру̀фя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Неодобр. Труфя някого или нещо изцяло, докрай; натруфвам. — Натруфил си жената като царибашийка, а децата ти ходат гладни и жедни! Л. Каравелов, Съч. VII, 59. ● Обр. Арлекинската премяна, с която са натруфени тия легенди, не може да укрие най-ужасната световна трагедия, играна под тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 375. натруфям се, натруфя се. I. Страд. II. Възвр. Останалите лица също се бяха предрешили и натруфили с всевъзможни дрипи. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Той е здрав, снажен и червендалест, има внушителна и войнствена фигура, сам се гордее с това и не пропуща да се натруфи с каквото намери. Й. Йовков, Разк. I, 9-10. Гунка никога не пожела да се натруфи с градски басмени парцали. Г. Райчев, ЗК, 146.