НАТРУФЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРУ̀ФЯНЕ ср. Неодобр. Отгл. същ. от натруфям и от натруфям се; натруфване. Казах му, че все пак архитектът .. не е имал предвид такива интериорни подробности, че се е ръководил от една цялостна идея за оформлението, стила и атмосферата на жилищния блок и че ако цялото това натруфяне е било необходимо, той щял да го предвиди. Я. Антов, ТВК, 60.