НАТРЪГ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ТРЪГ нареч. Диал. Назад. О, Иване, ти белограждане, / върни се натръг, Бели град изгоря! / — Нека гори, огън да го гори, / Три годин у него съм чернел! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 233.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.