НАТРЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; натръ̀скам, -аш, св., прех. 1. С тръскане правя да падне определено или голямо количество от нещо или много неща, обикн. плодове. Да ѝ тури ли нещо в кошничката? Ще ѝ тури. Ще натръска от петровката. Ще избере най-червените, най-едрите ябълки. З. Сребров, МСП, 40. Видях го отново бърже-бърже да се покатерва нагоре. Помислих, че крушите са му се видели малко и иска да си натръска още. Г. Белев, ПЕМ, 87.

2. Диал. Със сила оставям, тръсвам, стоварвам някъде определено или голямо количество от нещо; натръшквам, нахвърлям. Момите от махалата на тлака са дошле кукуруз да чушкат.. Стрина Венковица натръска в къта нов куп сплитове и пешаци. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 9-12. натръсквам се, натръскам се страд. натръсквам си, натръскам си възвр. Натръскам си зрели сливи.