НАТРЪ̀ЩАМ, -аш, несв. (диал.); натъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Натъртвам. Място натръща. Н. Геров, РБЯ III, 234. натръщам се, натъртя се страд.
НАТРЪ̀ЩАМ СЕ несв. (диал.); натъ̀ртя се св., непрех. Натъртвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.