НАТУ̀К

НАТУ̀К и (разш.) нату̀ка нареч. Разг. Насам. Красивата жена винаги си мисли, че недостатъчно е сполучила с брака си, почва да фантазира разни работи, върти си очите натук и нататък, конти са. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. — Нали разбирате къде требе да възвиете, щото ако речете натука да възвиете, никога нема да стигнете и ще се объркате повече. Й. Радичков, СР, 215.

Списък на думите по буква