НАТУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТУ̀ПВАМ, -аш, несв.; нату̀пам, -аш, св., прех. Разг. Набивам, напердашвам; набухвам, набъхтвам. Тя се спускаше като хала върху ми, натупваше ме и после ми се усмихваше. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 7. — Да сте деца, ще ви натупам, ами вие сте коскоджамити жени. Д. Талев, ПК, 93. Ако не беше учителят, старшията сигурно щеше да натупа момчето, а може би и да го арестува. М. Марчевски, ГБ, 255. — Не бой се! — окуражи го тя. — Така натупай фашистите, че прах да не остане от тях. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 338. натупвам се, натупам се страд. и взаим. — Ти братими ли се? — Войхна кимна утвърдително. — А с кого? — Със Саздана .. Докато те нямаше, ние с него добре се натупахме. Ст. Загорчинов, ДП, 331.