НАТУРАЛИЗЍРАН

НАТУРАЛИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натурализирам като прил. 1. Който е получил чуждо гражданство, поданство. Там идеха младите талантливи журналисти Светослав Добрев и Лука Груев,.., натурализираният българин, немец по произход Коста Кнауер. К. Константинов, ППГ, 157.

2. Който се е приспособил към начина на живот в друга страна, възприел е нравите и обичаите на чуждия народ. В Румъния .. се натъквах на хора, които по-добре или по-зле говореха български .. Те са обикновено от смесен или дори чисто български произход, но натурализирани, станали румънци, тъй като живеят всред тях. Г. Белев, КР, 56. Това бе един натурализиран австриец с виснали бузи и изпъкнали добродушни, засмени очи. М. Кремен, РЯ, 612.

3. За животни или растения — който се е приспособил към условията на живот в нов район на земята. Див петел.. Натурализирана в България [птица] от незапомнени времена. Г. Христович, СбНУ II, 210.

Списък на думите по буква