НАТУ̀РВАМ

НАТУ̀РВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); нату̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Натурям1; наслагвам, натургвам. Когато ще си тръгват [дъщерите], натурваха им масълце или медец в торбите и ги изпращаха с живо и здраво. Ст. Даскалов, СД, 197. От една такава руда да стане желязо, първом я сгорещяват,.., напокон, за да стане расовец, натурват я заедно с въглища в едно твърде голямо тясно-дълго огнище. БО, 1846, бр. 2, 7. натурвам се, натуря се страд.

НАТУ̀РВАМ

НАТУ̀РВАМ2, -аш, несв.; нату̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Натурям2; налагам, натрапвам. натурвам се, натуря се страд.

НАТУ̀РВАМ СЕ несв.; нату̀ря се св., непрех. Остар. и диал. Натурям се; налагам се, натрапвам се, намятам се. — А ти що се дърлиш, моме? — пристъпи първият ерген. — Що ще се дърля, бре? Да се дърли тоя,

който се натурва за главеник! — клъцна девойката. А. Страшимиров, ЕД, 129.

Списък на думите по буква