НАТУ̀РВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натурвам1 и от натурвам се; наслагване, натуряне1, натургване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУ̀РВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натурвам2 и от натурвам се; налагане, натрапване, натуряне2.